понеделник, 11 септември 2023 г.
Молете розенца всеки ден, размислете се върху Евангелието
Съобщение на Света Роза от Лима дадено на Марио Д'Игнацио, видящ в Блажената градина Бриндизи, Италия на 2 август 2023 г.
Молете се, молете розенца всеки ден. Обожавайте Пресвета Богородица, почитайте Я.
Благодарение Й на всичко, призовавайте Я.
Не се бойте от невъзможностите, Бога винаги ще поддържа. Когато страдаете, призовавайте Исус и Той ще ви помогне, не се бойте.
Поверявайте на Бога и в Неговото Прощение, в Неговата Милост.
Благославя вас всички. Молете розенца всеки ден, размислете се върху Евангелието. Обожавайте един друг като Христос ни е обожал.
(Показва снимката на Богородица от Помпея и после изчезва)
Света Роза от Лима
Изабела Флорес де Олива беше дъщеря на испанско семейство в това, което тогава беше Испанското вицекралство Перу. Според по-късната легенда, защото майка й виде роза надвиснала над нейната дъщеря при кръщението ѝ, тя получи първото име Роза при потвърждението си от архиепископ Турибиус Алфонсо де Могровехо. Въпреки волята на родителите си, които вече бяха планирали брака й, стана доминиканска третиарка през 1602 - или 1606; в градината при къщата на родителите ѝ в Лима построи дрвена барака, където живее оттогава напред. Постя три дни в седмицата, спи на легла с твърда дървена платформа и стъклен чук, измъчва себе си със самобичевания: носеше корона от ковани железни трънци върху главата си и верига с шипове около тялото си, опеква ръцете си с негасена вар, носи желязна корона от трънци, бичува себе си. Накрая нейните изповедници вмешаха срещу това самобичеване. Според легендата, близо до колибата на Роза живееше много комари, които мъчили хората, но пощадяват Роза; тя обясни това като казва, че е направила приятели с животните, те пеят заедно в хвала на Бога. На удивление на един посетител, комарите започнаха да жужжат така, че тяхното мърморене заедно със песната на Роза произвеждаше чудесни хармонии.
Роза издръжва най-тежките физически и душевни страдания с преданост: "Господи, увеличи моята мъка, но също така и любовта ми," моляше тя: защото знаеше, че любовта е решаващият фактор. Поддържа родителите си със занаяти, домакински работи, продавайки тъкани и шивачество; но и на работа моли се и размисля, живият диалог с Светия Дух беше неотделна част от нейния живот. Роза критикуваше духовенството за тяхното често разпуснато поведение и колониалните владетели за жестокото им отношение към коренното население. Според традицията, тя върна на живота две мъртви тела, които вече бяха погребани.
Роза основава първия контемплативен манастир в Южна Америка, Манастира на Катерина Сиенска, наречен на светицата Роза почитала, в дома на семейство де ла Манца през 1614 г. Тя сама приема религиозното име Роза от Света Мария и се ангажира с грижа за болните, проповедване на вярата и подбуждане на свещениците да живеят правилен духовен живот. Последните три години от живота си работи като домашна помощница при Дон Гонсало де Маса, държавен служител чиято съпруга е имала специално обожавание към нея. Малко след 31-вия си рожден ден Роза внезапно предсказва, че ще умре в рамките на четири месеца. В действителност тя се разболява тежко и болезнено, от което умира както е предвидила.
Роза умира с репутация за светица, а няколко дни след смъртта ѝ започва процедурата по нейното канонизиране. Веднага след смъртта й хора започват да я почитат със страст. Още през 1669 г., две години преди канонизацията си, тя е наречена Покровителка на Перу. Паметникът ѝ се издига в Лима, а нейният образ украсява банкнотата от 200 сола на Националната Банка на Перу. Роза има значението за Южна Америка, което Катерина Сиенска или Тереза Авилска имат за Европа. "Вероятно няма мисионер в Америките, който да е постигнал повече обращения с проповедите си отколкото Роза Лиманска чрез молитвите и покаятелните упражнения," казва Папа Инокентий XI за нея.
Думи на Светицата
В писмо до лекаря Кастильо, Роза пише за любовта към Христа, която надминава всяко познание:
"Господът и Спасителят издигна гласа си и говори с неизмерима величественост: 'Нека всички знаят, че благодатта следва страданието; нека видят, че големината на даровете на благодатта се увеличава в същата степен, в която страданията растат; нека разберат, че без тежестта на страданието не можем да достигнем върха на благодатта. Хората трябва да пазят от грешка и самообмана. Това е единствената стълба към райското царство; без кръста никой не може да открие пътя към небесата.'
Когато чух тези думи, ме обзеде страстно желание, като трябваше да станя в средата на площада и с громки викове да повикам всички хора от всеки възраст, пол и статус: "Слушайте, народите, слушайте, племената!" От името на Христа и със думите от устата му, аз ви подбуждам: Не можем да придобием благодат без страдания; необходимо е труда да се натрупва върху труд ако искаме "да получим участие в божествената природа" (2 Петър 1:4), за да спечелим славата на децата Божии и пълното щастие на душата.
Тази същата муха ме подбуди да провъзглася красотата на божествената благодат. Това ми тегли с мъка, изсушава потовете от порите и ме напълва със жажда. Ми се струваше, че душата ми вече не може да остане затворена в тялото. Но ако бъде задържана, ще разкъса веригите си и ще тече свободно, сама и безпрепятствено из целия свят, викайки: "Ох, дали смъртните биха осъзнали как е възвишено благодатта на Бога, колко красива, благородна, скъпока, какво богатство съдържа, колко радост и веселие!" Не съм в съмнение, че тогава хората ще се стремят с ревност и старание да си нанесат страдания и болки! По целия свят всички биха търсили болести и мъчения вместо щастието, за да спечелят безкрайното съкровище на благодата. Това е наградата и крайната печалба от страданието. Никой не ще се оплаква за кръстовете и трудностите, които срещне, ако разбере мерките, по които те са измерени към хората."
Пророчествата за края на времето, дадени на Марио Д'Игнацио, провидецът от Блажената градина в Бриндизи
Източници: